Всеки съпруг се съмнява в добродетелта на жена си. Същото се отнася и за жените. Бракът съществува, защото не вярваш на другия, затова прибягваш до закона. Иначе любовта между двамата е напълно достатъчна...




Никой не се доверява напълно на любовта, а няма причина да не вярваме в нея!! Розата цъфти, прецъфтява и умира. Не се ражда и не умира само цвете, направено от пластмаса. За да бъде истинска, любовта... Това трябва просто да се разбере. Тя също не е вечна. Ражда се, разцъфва и прецъфтява, увяхва, изчезва, умира. Не можеш да й вярваш докрай. Затова вместо на любовта се уповаваш на закона в отношенията между хората. Законът е от пластмаса. Точно това е и бракът - любов от пластмаса. Така можеш да си сигурен, че законът ще надделее. Любовта си отива, без брака рано или късно тя умира. Но вие продължавате да се преструвате, че любовта все още я има. А подозренията идват тъкмо от преструвките. Тези, които обичат истински, разбират какво искам да кажа. Имало е нещо изключително красиво, което ги е изпълвало докрай, издигало ги е в друго измерение, но вече го няма. Тези, които обичат истински, са дълбоко благодарни един на друг. Няма разпри помежду им. Подарили са си взаимно няколко мига от вечността и ще ги помнят завинаги. Между тях няма да се всели неприязън. Такива хора се разделят като приятели, с чувство на дълбока признателност към другия. Докато има любов, всичко е наред. Когато я няма, всичко погрознява. Мъжът живее с жена, която не обича, тя спи с мъж, към когото не изпитва никакви чувства... И за какво е всичко това? Не е ли проституция? Бракът, като институция, не е нищо повече от узаконена проституция.   ОШО

И още на нашата страница :)