Ако детето е нещастно, ако има слаби оценки, ако е побойник, ако взима опиати или пие, то изразява някакви отречени части от родителя. Неща, които родителя не признава. Тогава родителя се чувства засрамен, изложен. Затова и толкова много родители стават емоционални и ментални насилници над децата си, защото не отговарят на очакванията им, не отговарят и на вижданията им. 


  Ако детето е послушно, ако е примерно, ако е отличник, тогава те ще се гордеят с него, ще се отъждествяват с него, но ако не е такова, каквито се очакват да бъде, тогава всичката вина, всичкия срам прехвърлят на детето си. Забележете - когато детето се държи според очакванията на родителите, те се хранят от неговите успехи, от неговите постижения, но когато то се проваля, вече не се отъждествяват с него, вече го отхвърлят, започват да се оправдават, че не ги е слушало, че не е изпълнявало заръките. Това нагледно показва любов, но с условия. Но каква е тази любов, всъщност тук няма никаква любов, тук детето просто се използва да храни родителя емоционално, да храни егото му. Но какво става с послушното дете? Послушен възрастен разбира се, възрастен, който е винаги в услуга и удобство на другите, и винаги използван, и винаги е за собствена сметка. Рано или късно този човек ще се изчерпи, ще започне да се надига неговия гняв, неговото недоволство, но той няма да може да го изрази, защото от малък е учен, че трябва да е послушен, да примерен, така, че ще започне да го потиска, да се изключва от него, а гнева започва да се превръща в огорчение, депресия, шизофрения. Тогава започват да идват болестите и несполуките, защото този гняв иска да се изрази по някакъв начин.  Така, че пуснете ръцете си от детето, не му слагайте патерици, не го учете, просто споделете своя опит, не го насилвайте, не му натрапвайте, вижте и уважете нуждите му. Обичайте го, приемайте го, такова, каквото е, без условности, без изисквания и работете със себе си.    Satyam