След две години, прекарани с теб, изглежда сякаш съм се превърнал в идиот. Не знам къде отивам, какво искам или дори какво харесвам. Намирам това състояние за много мъчително. И в цялото това страдание чувствам, че повече се отчуждавам, отколкото се приближавам до теб.   Точно това искам аз. Вие трябва да станете идиоти. Това е най-голямото постижени, което можете да постигнете. Това е върхът, кулминацията, до която интелектът може да достигне.   В тази посока е насочено и цялото усилие: ти трябва да бъдеш неук, трябва да изоставиш цялото знание, всички убеждения, всички глупости, които идват вследствие на натрупването на множество думи, теории, доктрини. Те ти дават някакво усещане за сила, чувство, че си някой, че си интелигентен. Когато престанеш да носиш този товар от библейски цитати, догми, теории, тогава изведнъж осъзнаваш, че си идиот, защото сега егото вече няма стабилна почва под краката си, сега то трепери.

Всъщност аз се опитвам да отнема почвата под краката ти. Моментът ще настъпи тогава, когато ти ще осъзнаеш, че си идиот - това е красив момент, ако разбираш. Можеш да изпуснеш този момент. По-възможно е да го изпуснеш; тогава отново можеш да се върнеш към твоето знание и да се вкопчиш в него. Ако го разбереш обаче, ти на часа ще бъдеш трансформиран, защото незнанието означава пречистване. Сега плочката, която представлява твоето съзнание, е чиста, нищо не е написано върху нея. Сега умът ти е празен, пуст, нищо не го изпълва. Сега къщата е просторна, няма мебели, които да задръстват ума. Много неща са възможни в това пространство, но в момента, в който го наречеш идиотско или си кажеш: "Чувствам се като идиот", в този момент ти вече си го осъдил.
  Скоро ще попаднеш на думите на Лаодзъ: "В целия свят само аз съм идиот. Всеки изглежда толкова мъдър, всеки знае накъде се е запътил, откъде идва, само аз сякаш съм объркан. Всеки изглежда толкова интелигентен, само аз сякаш съм единственият глупак." Скоро ще стигнем до тези негови думи.
  Така че опитай се да разбереш това състояние: то е голям преход. От всички глупости, които наричаш знание, сега ти встъпваш в света на истинското битие и съществувание. Ти ще се чувстваш като идиот в този преходен период, в този интервал от време. Почувствай го и му се наслади. Не се тревожи. Какво лошо има в това да си идиот?
  Егото страда. Затова изпитваш болка. Не знам къде отивам, какво искам или дори какво харесвам. Великолепно! Това означава, че няма къде да се ходи. Ти можеш да бъдеш тук и сега. Целта е изчезнала, сега не се чувстваш сигурен накъде отиваш. Наистина великолепно! Когато целта изчезне, не можеш да вървиш наникъде, можеш само да си тук - и тук сега е целта. Усещаш това състояние като много мъчително, защото егото трябва да умре. Егото иска да бъдеш знаещ човек, а не неук; егото желае да се вкопчи в самите думи, без те да имат някакво съдържание, защото все пак те ти дават чувството, че знаеш нещо, че знаеш накъде отиваш. Ако егото е твой съветник, ще изпитваш болка. Ако егото не е твой съветник, ще се чувстваш щастлив и ще празнуваш. Ще си щастлив затова, че си постигнал нещо, което е ценно.
  Не си причинявай сам страдание. Опитай се да видиш това незнание през погледа на един съвършено различен мироглед. Ето на това се опитвам да те науча - съвършено различен начин. Незнанието е чисто, по-чисто от всяко знание; незнанието е мълчаливо, по-мълчаливо от всяко знание. Знанието е винаги шумно, то е подобно на пазар; незнанието е пещера, зарита някъде дълбоко в лоното на Хималаите. 

Знанието е болно, незнанието е здраво. Знанието е болно заради егото - егото е най-голямата болест. Ако не се вкопчиш в знанието, ти не можеш да даваш храна на егото. Ако се вкопчиш, тогава можеш да чувстваш, че си някой - че знаеш нещо, че не си просто един неук човек; тогава можеш да се сравняваш с другите - че знаеш повече, че всички останали са неуки, глупави, но ти си много интелигентен, имаш университетски дипломи. И ги поставяш в рамки, излагаш ги на показ във всекидневната си, даваш на всички да разберат, че не си обикновен човек. Имаш висока култура, образован си, знаеш много. Навсякъде демонстрираш своите широки познания. Винаги, когато имаш възможност, дори и най-малката възможност, се възползваш от нея и започваш да парадираш със знанията си, да излагаш на показ своя софтуер. Започващ да спориш, да доказваш правотата си. Цялото това усилие идва от егото.
  Незнанието кипи от здраве то е невинно, невинно като дете, като новородено бебе. Незнанието никога не е хитроумно, докато знанието винаги е хитро. Когато самият имаш познания, наричаш себе си интелигентен, а когато някой друг ги има, го наричаш хитър - но интелигентността и хитростта са едно и също нещо.

Знанието може да измами другите. То е престъпник. Незнанието не може да измами никого, то най-много може да бъде измамено от всички останали, незнанието никога не е престъпление. Знанието е активно, агресивно, има мъжки характер; незнанието е неактивно, пасивно, има женски характер. Незнанието е приемащо, то е една утроба; знанието не е никога приемащо, то винаги е отхвърлящо. Виждал ли си интелигентни хора? На тях им е много трудно да кажат "да", и много лесно - "не". "Не"-то е винаги готово на устата им. То им дава сила, усещане за сила, че са способни да спорят и разрушават.
  Знанието не знае как да каже "да" и то изпуска много, изпуска всичко. Защото само онзи, който е казал своето тотално "да" на съществуванието, който е подписал и му е връчил карт бланш, само той може да познае съществуванието. Само в това доверие се разкриват тайните. Ти ставаш близък със съществованието. Незнанието е прекрасно.
  Така че бъди идиот, и то тотален идиот. Не се колебай. Тогава ще изчезнат и болката и страданието. Болката и страданието не идват от незнанието, те идват от умиращото его.